Изчисление на мощността на климатици

Изчислението на мощността на климатици използвани за отопление е същото както при всеки друг начин за отопление - централно парно, природна газ, електричество, дърва и др. В случай, че климатика ще се използва само в режим на охлаждане и в преходните сезони пресмятанията са същите. Разликите между режим отопление и охлаждане се състоят в температурната разлика на външния и вътрешния въздух. При охлаждане с климатици обикновено вътрешния въздух трябва да е 25°C, докато се приема че външния в най- тежкия случай е 43°C. Температури над 43°C са изключително редки за региона в който се намира България. Така най-тежката ситуация в режим на охлаждане е 18°C температурна разлика между външния и вътрешния въздух. От друга страна в режим на отопление с климатици е нормално външната температура да е под 0°C, което обуславя температурна разлика от 22°C и повече.

Климатици за отопление

Главната особенност при използването на климатици за отопление е, че тяхната мощност намалява прогресивно с увеличаването на температурната разлика между външния и вътрешния въздух, факт който отсъства при всеки друг начин за отопление. Намалението на топлинната мощност с увеличаването на температурната разлика е негативен фактор, тъй като в същото време правопропорционално расте топлинната мощност необходима да се задържи желаната вътрешната температура- най-често 22°C .

Задачата за изчисление на мощността на климатици е със сложност преподавана в "трети клас"- поне аз когато бях там даваха такива задачи. В случая имам предивд, че имаме "басейн, който се пълни с вода от една тръба и се източва от 5 - пита се в кой случай басейна ще стои постоянно пълен. Задачата с басейна не е избрана случайно тъй като в случая под входяща тръба се има предвид климатик работещ в стаята, а под 5 изходящи-поне пет начина да губите топлина от жилището си, които са следните:

• Загуби от прозорци
• Загуби от външни стени
• Загуби от съседни вътрешни стени
• Загуби от помещения над вашето помещение
• Загуби от вентилация- неуплътнени отвори в помещението (Врати, дограма и др.)

Може да се питате защо се отчитат загубите към помещенията над вашето, а в същото време се пренебрегват тези под вашето помещение, Накратко: това е така защото парциалното налягане на водата (разбирайте водните пари във въздуха) е по-високо, което кара топлия и влажен въздух да се качва нагоре към тавана, а студения и сух въздух да пада на пода. Това явление се нарича конвекция и като краен ефект имате десетки пъти по-големи загуби към тавана, отколкото към пода (Всъщност от пода може и да има приход на топлина, ако се отоплява помещението отдолу).

Топлинните загуби на помещенията представляват сума на загубите от отделните повърхности. Топлинната загуба на всяка повърхност се измерва с коефициент, който показва колко енергия преминава през един квадратен метър от тази повърхност (стена, стъкло и т.н.). Всеки един материал или конструкция от такива, както е дограмата си има свой собствен коефициент.

Загуби от прозорци (Дограма)

Едно отклонение, K-стъклата са много хубаво нещо за през зимата, защото задържат инфрачервените лъчи вътре, но могат да затруднят охлаждането с климатици, когато са поставени на южни прозорци. През лятото е много по-добре инфрачервените лъчи свободно да преминават през дограмата.

От горната таблица може да пресметнете,че за всеки квадратен метър троен стъклопакет напълнен с въздух, който не е произведен с K-стъкло губите по 1.9 вата на градус. Това означава, че ако отвън е 0°C, а вътре 22°C 1.9x22=43.7 W. Получената стойност трябва да се умножи по реалната площ на дограмата за да разберете колко губите през нея. Много дробра идея е ако сте решили да се отоплявате с климатици, преди всичко да помислите да дограмата, тъх като това ще намали мощността на необходимия ви климатик, а спестените пари от по-малка машина ще покрият част от инвестицията за дограма. Всъщност това правило важи не само когато се отоплявате с климатици.

Изчислението на мощността на климатици за отопление е доста сериозна тема, която ще трябва да завърши с калкулатор. Автора на този сайт е софтуерен инженер, но ще са необходими по- задълбочени познания за процесите, които протичат по време на температурни трансфери.